Любопитно

РУНИ

Повечето от нас биха желали да притежават власт - власт над своята съдба и над другите хора. Векове наред мнозина са я търсели чрез ритуалите и формулите на магията. Всички се надяват, че магията ще им помогне да разберат света, в който живеем, да му повлияят. Какво са открили магъосниците? Дали действително са успели да овладеят определени сили? Дали и те, подобно на алхимиците са имали по-дълбока мотивация от личното облагодетелстване? От най-дълбока древност човечеството с привличано от неизвестните писмена, от загадъчните надписи, пълни както всичко недостъпно и непонятно, със сакрален смисъл. Средновековието преоткрива полузабравените езици на Античността, деветнадесети век тръпне пред загадките на египетските йероглифи,а двадесети век е увличен в разгадаването на пиктографската писменост на инките и майте. В този смисъл руните се оказват дълговечни - езикът и мистичният смисъл на тези знаци не изчезва дори тогава, когато те са изместени от латинската азбука и престават да бъдат използвани в Европа като писмено средство. Тогава за руните остават трите най-загадъчни роли в битието на човека - тайиописът, гаданията и магията.

Във времената па Тридесетгодишната война (1618—1648 г.) шведският адмирал Яакко Пунтус де ла Гарди (1583—1652 г.) използва руните като „секретен код”. Руните продължават да бъдат изписвани по календарите чак до края на 18 в. А интересът към тях се заражда отново през 19 в. със страстта на романтизма към всичко тайнствено и древно. Руническите знаци стават основно средство за гадания, а също и шифър за тайна кореспонденция. През 20 в. човечеството вече е убедено, че древното изкуство на гадаене с руни действа на най-дълбоко символично ниво — на нивото на подсъзнанието.
Както всичко друго в света, руните се променят в течение на столетията. Изменят се графичната форма на знаците и редът на разположението им. Но едно тяхно приложение остава неизменно - те винаги са символ на северната магия. От Скандинавия руните се разпространяват из целия германски свят, достигат Британските острови на запад и славянските зами на изток.
Така те се превръщат в основната магическа азбука на Северна Европа. Също като знаците от гръцката и еврейската азбуки, руните не са просто набор от писмени символи, разположени по определен начин с цел да предават значението на звуци и думи. Подобно на буквите от останалите магически азбуки (а в историята са известни достатъчно такива — древноеврейската, гръцката, етруската, огамите на келтите) те са изпълнени сьс символични значения, далеко надхвърлящи границите на представите за предаване на знания и информация в ежедневния живот.
Самото значение на думата „руна” показва, че от най-дълбока древност тези сакрални знаци са част от мистично тайнство, непосредствено свързано с магически ритуали. Това може да се проследи в почти всички езитди на народите от Северна Европа, в които съществуват редица думи, близки до „руна”.

ТАРО

В най-елегантните й форми - представлява серия от ксилографски отпечатъци вьрху многопластова хартия, оцветени с темпера и покрита на някои места сьс златни, щамповани, декорирани на пластини. Колодата се сьстои от 78 карти, разделени в две групи- Голяма и Малка Аркана (на лат. език аркана означава “тайнство, пазещ тайна”). Голямата Аркана включва 22 алегорични фигури, номерирани от 1 до 21 плюс една карта без номер (Лудият). Малката Аркана е съставена от 56 карти, групирани а четири серий (купи, бастуни, пари и саби), всяка от 14 карти. Десет от тях са номерирани от едно до десет, а останалите четири са фигури - КРАЛ, КРАЛИЦА, ВАЛЕ И ЕЗДАЧ. Очевидно е, че Малката Аркана прилича много на съвременните карти за игра и в действителност те са произпезли от нея. КРАЛЯТ и КРАЛИЦАТА са днешните ПОП н ДАМА. Последните две фигури са се слели в една - днешното ВАЛЕ. От Голямата Аркана в стандартната колода е влязла само една от фигурите - тази на Лудия, позната днес като Жокер.Вероятно двете групи са се зародили едновременно, но моментьт и мястото, когато са обединени в едно тесте остават неизвестни до днес. Предполага се, че 56-те номерирани карти Таро
са пренесени в Европа от арабите между 12 и 13 в., като още в началото се използват за хазартна игра. Двадесет и двете алегорични фигури обаче,въпреки многобройните легенди за тях,не виждат бял свят до 15 в. Първото известно споменаване на „Триумфалните карти”, както са се наричали в началото 22-те фигури, датира от 1442 г. и се сьдьржа в „Мандатния регистър” - счетоводна книги на ферарския дух Леонелло, а най-античните колоди се отнасят с абсолютна сигурност кьм града Ферара.
Най-новите иконографгки изследвания позволяват сравнително точно да се определи зависимостта на Триумфалните карти от един фигуративен репетоар, който се среща в декорацийте на романските и готическите катедрали, в енциклопедичните трактати и др. Съдържанието на отделните фигури е късно разгадаемо, ако се отнесе към културния контекст на княжеските дворове с техния вкус към морализаторски образи, почерпани от класическата митология и хрнсгиянската традиция.
Близо три века (15-16 в.) Таро биват използвани в Европа почти изключително за хазартна игра. Раждането им като магичен инструмент става в края на 18 в., благодарение на една статия в енциклопедията, създадена от Антон Курт дъо Жеблин -протестантски пастор, пристрастен към археологията, кралски цензор на Луи XV и влиятелен член на Philateles- тайно общество за възражданто и изучаването на окултните науки. Сравнявайки ги с религиозните символи на Египет той твърди, че „триумфалните алегории и номерираните карти са съобразени с философската и религиозната доктрина на античните египтяни”. Не знаейки действителните начини за пренасянето на кабалистичните и астрологичните символи на Запад, той приписва отговорността за пренасянето на Таро в Европа на циганите.
Статията на А. К. де Жебелин, макар и отричана и оспорвана от някои учени на епохата, има широк отзвук и става основа за всички следващи интерпретации.
Съществуват много гадателските системи и голяма част от тях изискват участието на всички 78 карти от тестето. Но ключов елемент при “четенето”, според повече ат теоретиците на това изкуство, е Голямата Ар- кана. Двадесет и двете карти с алегорични образи могат да се разглеждат като развитие по спирала - два цикъла от промени, водещи човешката личност кьм съвършенство, идеалната схема за развитие на човешкия живот. Номерацията на картите от колодата също следва гази схема. В изображенията се преплитат множество символи и едва ли могат изчерпателно да се обяснят, тьй като всеки схваща по различен начин отделните елементи - според своята култура, пристрастия, опит и психическа нагласа. Преди всичко е нужно умвние, за да се призове вътрешного послание на Арканите и да се долови онази тънка нишка от причини и следствия, която управлява по невидим, но чувствителен начин живота на всеки индивид, проектирайки се отминалото кьм бьдвшето.
Преди да се пристъпи към конкретното подреждане на картите трябва да се знаят някой основни правила!!!

КРЪСТОВДЕН
Един от четирите християнски празника, посветени на светия животворящ кръст Господен е 14 септември, известен Като Кръстовден. В Светото писание са поместени няколко притчи свързани със Светия кръст. Една от тях разказва как през 313 г. император Константин воювал с Рим. Войската му отстъпвала по численост на вражеската и изгледите за предстоящото сражение не били добри за него. Константин Велики се молил непрестанно на Бог да му помогне да освободи града, въпреки малобройната си армия. Една вечер, когато слънцето залязло, той прочел изписаните думи на небето. Те гласели: “С това ще победиш!” До тях се явил кръст. Отново същото той чул и в съня си, когато Господ му наредил да се направят знамена, подобни на кръст, както и по щитовете и шлема на един войник да се изпише кръст. Заръките били изпълнени и със силата на кръста Господен император Константин победил неприятелите. С тази победа е свързано и възприемането на кръста като спасителен знак. След тази победа император Константин поръчал изработването на статуя, увековечаваща победата, Която изобразява него, държаш кръст
в дясната ръка и надпис: “С този спасителен знак, свидетел на истинска храброст, освободих нашия град”.
През 326 г. майката на Константин - царица Елена, предприела пътуване до светите места в Палестина. Тя вярвала, че Господ ще й помогне да открие кръста, на който е издъхнал Спасителя. Но според преданието, на мястото, където е издъхнал Исус вече се издигал езически храм. Царицата заповядала да го разрушат. В основата му открили три кръста. Чудели се как да разберат кой от тях е истинския и рещили да изпитат силата му. Довели една тежкоболна жена и я докоснали с трите кръста, но само от един от тях тя мигновено оздравяла. Не след дълго покрай тях преминала погребална процесия и отново проверили силата на кръста. Поставяли кръстовете един след друг върху ковчега. При досега с истинския кръст мъртвеца възкръснал, раздвижил се и сам излязъл от ковчега. За събралите се наоколо хора вече нямало никакви съмнения в истинността му. Това станало на 14 септември. Мълвата за окриването му се разнесла бързо в цялата страна. От близо и далеч се стичали хора към Голгота, за да видят с очите си кръста Господен. Решено било кръстът да бъде издигнат на високо да се вижда и от четирите краища на света. Царица Елена наредила на това място да се издиене храм, който бил осветен през 335 г. Бил установен празник Въздвижение на кръста Господен. Намереният кръст бил разделен на три части. Едната останала в Йерусалим, втората взел император Константин, а третата изпратили в Рим. През 614 г. персите начело със своя
цар Хозрой откраднали свещения кръст. След 14 години император Ираклий победил персите и кръста Господен бил тържествено върнат в Йерусалим. Той отново бил въздигнат на високо, за да се радва събралото се множество. Това е второто Въздвижение на Кръста.
Православната църква отбелязва изключително тържествено този празник на 14 септември. В храмовете се извършва ритуално въздигане на ритуално украсения с цветя кръст, което е съпроводено с песнопения и камбанен звън. През целия ден се спазва строг пост, наречен “говеене за кръста”. Свещениците посещават домовете на вярващите и ръсят със светена вода.
Изобразяването на кръстния знак върху тялото се прави с дясната ръка. С палец, показалец и среден пръст събрани заедно се докосват последователно челото, слънчевия сплит и раменете отдясно на ляво. Когато докосват челото, вярващите трябва да произнесат “В името на Отца”, на слънчевия сплит - “и Сина”, на дясното рамо - “и Светия Дух” и на лявото - “Амин”. Прекръстването пресъздава вярата в Божието триединство, то ни приобщава към спасението, дошло чрез кръста. В първите години на Християнството кръстът като символ се избягвал, защото напомнял за мъките на Спасителя. Едва след победата на император Константин Велики, победил чрез кръста, той го налага като символ на Християнството и израз на Божията сила и вяра в спасението. Именно император Константин отменя наказателното разпъване на кръста, защото смята, че след кръстната смърт на Христос той видял символ, знак за победа и над смъртта и над злото, символ на безсмъртието.

КРЪСТОВА ГОРА

Градчетата и селата в Средната част на Родопите съществуват от векове. Из планината са пръснати стотици малки селца и махалички. В Родопите няма големи градове с голяма промишленост. Най-голям е град Смолян (32 000 хил.жители) - административен и културен център на областта. Другите градове в ргиона са Чепеларе, Девин, Доспат, Лъки, Мадан, Златоград, Рудозем и Неделино. Всички те са малки градчета с до 10 000 хил. жители, повечето от които са малки промишлени центрове, свързани с рудодобива и шивашката промишленост - Лъки, Мадан, Рудозем, Златоград. Средните Родопи със своя релеф и природа са отлично място за зимен и летен туризъм. Повечето от населените места са туристически центрове –Смолян, Пампорово, Чепеларе , Момчиловци, Широка лъка, Стойките и други. В Родопите има много минерални извори. Около тях са се обособили балнеологични центрове – Нареченски бани, Баните, Девин, Беден. Населените места в Родопите са многовековна героична и драматична история, неслучайно тази планина е наречена “Твърдината на България”.

Средните Родопи привличат много български и чужди туристи със своите интересни места и забележителности. Природните забележителности на Родопите са уникални както в регионален, така и в световен мащаб. Стотици са запазените паметници на материалната и духовната култура, мълчаливи свидетели на създаването и изграждането на Българската средновековна държава. Времето е било благосклонно към поколенията – в Средните Родопи са съхранени много тракийски и римски крепости, могили, пътища, гробници и светилища. От Средните векове са запазени крепости, черкви, параклиси, манастири, обществени сгради и архитектурни комплекси.

В Средните Родопи, сред красива природа се намира манастирът “Св. Троица” – Кръстова гора, или както се отбелязва в картата на България, Кръстов връх. През последните години сред православните християни в България манастирът придоби широка известност, като християнска светиня и място за поклонение. За да стигнете до това свято място, се тръгва от Асеновград за Смолян. Минава се Бачковския манастир и когато се стигне разклона за град Лъки - Юговското ханче, се отбива на юг. Минава се през с. Борово и на 6 км. от селото се стига до Кръстова гора. Тази местност висока 1545 м. над морското ниво, дълга около 500 м и широка около 300 м, е кръгла поляна заобиколена от гъсти букови гори. Оттук панорамната гледка е смайваща, в далечината се вижда море от планински ридове и върхове.

След като през 1083 г. Григорий и Абазий Бакуриани основават Бачковския манастир, те го даряват с обширни поземлени имоти. Малкото с. Инверце се превърнало в стопанско средище с богато животновъдство. Многобройни манастирски стада пасели из живописната местност Кръстова гора, наричана още Градище, която по форма приличала на кръст. Тук се намирали манастирските мандри и жилищни сгради с църквата “Св. Троица”. Съграден бил и манастир “Св. Троица”, известен още като Троицкия.
До средата на ХVII в. в Средните Родопи, макар и под османска власт, християнството процъфтявало. Имало множество църкви и манастири, свещеници и монаси. От втората половина на ХVII век и през първата половина на ХVIII век настъпил най-трудният период в историята на родопските християни – втората масова ислямизация, която поставила на изпитание физическото оцеляване на християнското население в Средните Родопи. Ислямизирането започнало с унищожаването на Смолянската епископията, богословското училище, епископската църква “Св. ап. Петър и Павел” и убийството на последния Смолянски епископ св. Висарион Смоленски (29 юли 1670 г.). Всички църкви и манастири в Средните Родопи са разрушени, а свещениците и монасите избити. За християните настанало време на духовен мрак и непрестанни гонения. В продължение на повече от 100 години те съхранявали своята православна вяра, въпреки унищожените храмове и липсата на свещеници. По това време бил разрушен и манастира “Св. Троица” и повечето от монасите му били избити.
Едва в началото на ХVII век родолюбиви родопчани започнали да възстановяват опожарения Бачковски манастир. Но турците не разрешили възстановяването на манастира “Св. Троица”.
В Средните Родопи е особено изразена почитта към Христовия кръст. Дори у мюсюлманите като насилствено ислямизирани християни, не се изличило силното благоговение пред кръста. Нещо повече, целият им живот минавал под неговия знак. С кръста те освещавали вода и лекували болните, благославяли млякото и хляба, погребвали с него починалите и др.
На Кръстов връх поклоненията не престанали, макар че не е било възобновено нищо, напомнящо за разрушения манастир, защото всички околни села били ислямизирани, а самият връх бил собственост на мюсюлмани. Нещо повече, макар че Кръстова гора след 1878 г. остава в пределите на Източна Румелия и след 1885 г. в границите на България, а Смолянско под османска власт, поклонниците, рискувайки живота си, преминавали границата и въпреки трудностите достигали до Кръстов връх.

Според преданието през 1933 г. в село Борово пристигнал Йордан Стойчев Дрянков. Той е роден в село Ковачевица Гоцеделчевско, и още от детинство се отличавал с голяма религиозност. Понякога се държал странно и непонятно за околните, сякаш юродствал. Йорданчо, както го наричали всички, понякога получавал видения. Едно от тях - явяването на кръст на небето, известява цар Борис III, с когото се познавал. След една нощ, прекарана на Кръстов връх, му била открита историята на мястото - на този връх се издигал голям манастир, в който се пазела частица от Кръста Господен. Йорданчо съобщил, че му било казано да направи и постави висок метален кръст в знак на това, че там има частица от Кръста Господен. След случилото се в Борово Йордан Стойчев отново се явил при цар Борис III и му разказал всичко.

На 1 май 1936 г. металният кръст направен с помощта на цар Борис III е донесен от Йорданчо на Кръстов връх, където в присъствието на цялото село Борово е бетониран на източното възвишение на върха и осветен. В края на водосвета на менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче, което след това литнало към западното възвишение на връх Кръстов. Йордан Стойчев посочил гълъба и казал на хората да го последват, защото той ще им покаже къде се е намирало старото манастирско аязмо. Гълъбът кацнал на една скала, в долната част на която, след разчистването на натрупаните камъни, бликнала вода През 1957 г. Йорданчо е вкаран от тоталитарния режим в лагера в Ловеч. Там той загива. Животът му остава непроучен и около него продължават да съществуват много неясноти и загадки.
През 1956 г., по поръчка на настоятелството при църквата “Рождество Богородично” с. Борово, няколко майстори, с помощта на всички вярващи от селото, построяват параклиса “Св. Троица” върху част от запазените основи на старата манастирска църква, разположени на западното възвишение на Кръстов връх. За целта, преди посочената година, църковното настоятелство закупило мястото от собственика му, а за строежа използвали дяланите камъни от разрушената стара църква и останалите манастирски сгради. Същата година изградили и двустайно помещение до църквата за подслон на поклонниците. Параклисът е осветен от епископ Стефан (впоследствие Великотърновски митрополит) през 1958 г.
По-късно по време на тоталитарния режим Кръстова гора е превърната в резерват. Построена е резиденцията “Кормисош” и строго се забранило идването тук на поклонение. Но вървейки по козите пътеки християните пак намирали пътя до параклиса.

 Ясновидство карти таро съновник бяла магия бизнес магия амулети консултаций талисмани онлайн въпроси ритуали за любов изчистване на отрицателна енергия премахване на черна магия хороскопи